Големият каньон в дунавската равнина, скални манастири и черкви

От най-величествения и най-известния Големия Каньон на Колора­до, до малко известните, като Железни врата на Дунав, всички атрактивни каньони и ждрела са в планински и полупланински територии. За разлика от тях Каньонът на Русенски Лом е каньон в равнината - с мно­гобройни меандри, със стръмни и отвесни варовикови откоси и скални венци, надупчени от множество пещери и скални ниши. Това преди всичко е истински оазис на дивата природа и неслучайно значителна част от Каньоните на Русенски Лом и притоците и Черни, Бели и Малки Лом са включени в Природния парк „Русенски Лом".
Комплексът от сред­новековни черкви, параклиси и монашески килии, из­дълбани в скалите, са били отшелническа колония и книжовно средище и заедно със стенописите са един от най-значителните културни паметници на Балканите - включени са в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и Културно нас­ледство.

Ивановските скални църкви
Скалните църкви са в долината на р. Русенски Лом край старото село Иваново. Те са със статут на археологически резерват и са под закрилата на ЮНЕСКО. Всички църкви са обединени от манастира „Св. Архангел Михаил" Историческите извори свиделтелстват за присъствието на крупни фигури от историята на Второто българско царство из манастирите, Сред тях се открояват патриарх Йоаким, цар Георги Тертер I и цар Иван Александър. Най-добре запазени стенотоси има в църквата „Света Богородица". На северозападната й страна са изписани в цял ръст ктиторите цар Иван Александър и неговата съпруга царица Теодора. Изображенията по стените са почти заличени, останали са тези по тавана. Там има 25 полета, в които са изрисувани новозаветни сцени, показващи последните дни от живота на Исус Христос, фреските са много реалистични и близки до действителността.

Църквата “Св.Богородица” е част от големия скален манастир “Св. Архангел Михаил”, който се намера на 22км югозападно от от гр.Русе. През XIII и XIV век той е езвестен духовен и книжовен център, който се развива с покровителството на българските царе и патриарси. Запазените и до днес стенописи в шест църкви и параклиси са основание манастирът да бъде включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Църквата “Св. Богородица” е създадена и изписана с фрески с финансовата подкрепа на цар Иван Александър. Тя се намира на 38 метра височина над нивото на пътя и има следните размери: 16м – дължина, 4м – ширина, 2,15м – височина. Състои се от две помещения и долепен до тях голям параклис. В околните скали има останки от монашески килии.
Стенописите в църквата са най-значимото запазено запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Сътворени са от неизвестни майстори с големи творчески възможности. Разположените по стените и тавана композиции покозват сцени от живото на Йоан Кръстител и от Страстната седмица на Исус Христос. Тяхното подреждане разкрива силното влияние на исихазма върху православното църква през този период. В притвора са изобразени ктиторските портрети на цар Иван Александър и неговата съпруга царица Теодора. Срещу тях в цял ръст са изобразени отделни светци. В параклиса са изобразени сцени от живота на раннохристиянските сирийски отшелници.

Текст:Ст Йорданов

За стенописите: Редуват се сцени от живото на Христос: “Умиването на нозете”, “Молитва в Гетсиманската градина”, “Тайната вечеря”, “Обесването на Юда”, “Христос на съд пред Пилат”, които са мжду най-добрите образци на средновековното изкуство. Според покойния Асен Василев, тогавашните живописци са осъзнали своятя мисия – да приемат и пренесат новия ренесансов
стил от Италия. Издължените фигури, от които лъха живот и движение, изражениятя на лицата, не строги и аскетични, а сгрети от човешко чувство и преживяване, естественото място на архитектурата и пейзажа в композициите са доказателство за това. Магията на ивановските скални фрески се усилва то волността и артистизма, с които са изписвани. Така техните съэдатели, надмогнали времето, съэиждат един наистина вечен паметник на изкуството.