От Поломието до Дунав заедно

 

Местните производства и занаяти се представят традиционно и на Празника на община Иваново, наречен „От Поломието до Дунав заедно”, честван в края на месец август на брега на р. Дунав, в селищно образувание Стълпище, край село Мечка. Обявен официално през осемдесетте години на миналия век, ежегодно той привлича хора от Русе, Иваново, околните села и други гости  на брега на река Дунав около открита сцена под  флаговете на община Иваново, България и Европейския съюз.     Празникът е   символично продължение на традиционните в миналото събори и панаири, провеждани на това място в края на  месец август. Тук са се срещали, празнували и веселили  жителите на Пиргово, Мечка, Тръстеник и други села от днешната Ивановска община, както и тези на румънското село Парапан, записано в историческите материали от Руско-турската война 1877/78 г. и в Пътеписите на Константин Иречек.

Началото на тържеството е ознаменувано с тържествена сесия и доклад от кмета на общината. Гостите имат възможност да видят фото-изложби,  представени  на фона на реката както и да се включат в спортно-състезателните игри за деца и възрастни, с предвидени награди за участниците.  Самодейни състави от селата в общината и побратимените общини от Румъния изнасят концертна  фолклорна програма.  Традиционното посрещане на Нептун, готвенето на открито и дегустацията на местни вина придават на празника истински блясък.  

За автентичния колорит на  всяко от тези събития безценен принос имат читалищата в Община Иваново, развиващи активна дейност  във всяко от съставящите я села. Работещите клубове по интереси и самодейни  състави: певчески групи за автентичен фолклор и стари градски песни; младежки танцови състави; коледарски групи; „лазарки”; състави за художествено слово пазят живи местните традиции, а организираните мероприятия свързани с местния бит и култура, вкючително  местни ястия, съдействат и за тяхното популяризиране.   

Характерен за община Иваново е обредният ритуал „Къпане на царя“, който коледарите и до днес изпълняват. В нощта на Коледа те пеят песни по избор на домакина и благославят. Пред тях вървят двама души, така наречените калесници и проверяват дали домакинът иска да дойдат коледари, а един от коледарите бива избран за цар. Ритуалът се изпълнява на Ивановден. Тогава  царя от Коледа и дружината му отиват на чешмата, къпят царя  и пеят песни и хора. Пред чешмата се слага бял чаршаф, на който всеки слага пари. Царят ги прибира за нуждите на селото и всички отиват на гости у царя. Избраният, от коледарите, цар е главна фигура във всички тържества на селото. 

Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници - "Коледуване", "Лазаруване", "Къпане на царя", "Иванов ден", Бабин ден" и т.н.  Без съмнение, най-атрактвен сред тях е старинния ритуал, изпълняван в село Кошов, наречен "Джамал". Награждаван нееднократно на национални и международни фестивали на народното творчество, обичаят е вкючен в списъка на живите човешки съкровища на ЮНЕСКО.  

Ритулът е част от зимните маскарадни игри. В него участват само мъжете. Група певци се маскира за празника с кратуни и дебели кожени шуби, под  които са поставени възглавници. Джамалджиите носят дървени мечове. Един от тях е наречен “Хаджи – баба”.  Двама от мъжете се обличат ритуално като Татунчо - животното, наподобяващо камила, което е и главния герой на обичая. Татунчо е мистично същество, което има силатата да носи плодородие , да гони злите духове и да лекува болести. То е своеобразно олицетворение на силата, на здравето, мощтта. Със страховити драконови зъби, дълга муцуна и дървена глава, Татунчо прогонва надалече всяко зло. Всички участници се въртят в кръг, пеят и с мечовете бият по покритите възглавници. Това се повтаря пред всяка къща докато всички от селото не излязат да се хванат на хорото. Татунчо се появява, за да изплаши някое дете и то припада, но Татунчо го съживява с дъха си. Цялото село благославя здравето и доброто. Празникът се провежда в Община Иваново на 07 Януари.